Укротих ураганния дъжд -
летен, зрял, ненавременен.
Откъде-накъде този мъж
моя свят с абордаж ще превземе.
Извинете, бях вече
и там,
друга азбука учех да сричам.
Половинка не станах,
за срам.
Себе си не отричам.
И по вещерски мокра и зла,
отвари от биле наричам.
Колендро ми прогонва съня -
момиче в ливадите тича.
© Христина Комаревска All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
