13 июл. 2008 г., 10:44

ул. ``Щастие`` 10

2K 0 12

кажи ми нещо което не знам Фелисити...

онази улица с прашния калдъръм все още е там

и лудостта на юли

витае из скривалищата на вятъра

влиза нощем под завивките

стене с глас на скитник

сухата земя още помни очите ми

изплакали последния спомен

има ли ме там още

в сенките на дърветата...

така и не си прибрах рестото от платената сметка

не вярвам Фелисити

страха е страх

не просто объркани чувства

или украсени фрази от романтичен роман

"понякога се виждам мъртва в дъжда"

каза Папа

а аз мълча неумолимо в куршуми

полетели право в целта

и повече от трудно е да съм юли

когато пътят свършва пред мойта врата

остави ме само да спра отново на номер 10

между старите къщи

имам нещо за прибиране

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак се връщам тук - магнитно е Зорница!!!
  • " и лудостта на юли...стене с глас на скитник"
    ...! Много си казала!
  • Страхотно!!!
    Зори, браво!
  • Не зная коя е Фелисити, но моят юли е провален отначало и не му се вижда края. Знаеш, че харесвам всичко, което пишеш!
  • много ми хареса поздрави

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...