ул. ``Щастие`` 10
кажи ми нещо което не знам Фелисити...
онази улица с прашния калдъръм все още е там
и лудостта на юли
витае из скривалищата на вятъра
влиза нощем под завивките
стене с глас на скитник
сухата земя още помни очите ми
изплакали последния спомен
има ли ме там още
в сенките на дърветата...
така и не си прибрах рестото от платената сметка
не вярвам Фелисити
страха е страх
не просто объркани чувства
или украсени фрази от романтичен роман
"понякога се виждам мъртва в дъжда"
каза Папа
а аз мълча неумолимо в куршуми
полетели право в целта
и повече от трудно е да съм юли
когато пътят свършва пред мойта врата
остави ме само да спра отново на номер 10
между старите къщи
имам нещо за прибиране
© Зорница Николова All rights reserved.
поздрави 