27 янв. 2009 г., 19:59

Улица с аромат на мъка

1.6K 0 1
 

Боли, когато мълчиш...

Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.

Как от въпроси да се отърва?

Как гласовете в главата си да спра?

Отново вървя по улица безкрайна,

с безбройните си светлини така омайна.

Аромат на мъка носи се по нея

и да продължа напред не смея.

Но теб ще опитам да намеря там,

каквото и да се наложи аз да дам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва, защото много се доближава до мен. По- скоро до отношенията ми с любимия човек. 6 от мен.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...