27.01.2009 г., 19:59

Улица с аромат на мъка

1.6K 0 1
 

Боли, когато мълчиш...

Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.

Как от въпроси да се отърва?

Как гласовете в главата си да спра?

Отново вървя по улица безкрайна,

с безбройните си светлини така омайна.

Аромат на мъка носи се по нея

и да продължа напред не смея.

Но теб ще опитам да намеря там,

каквото и да се наложи аз да дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми харесва, защото много се доближава до мен. По- скоро до отношенията ми с любимия човек. 6 от мен.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...