Улица с аромат на мъка
Боли, когато мълчиш...
Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.
Как от въпроси да се отърва?
Как гласовете в главата си да спра?
Отново вървя по улица безкрайна,
с безбройните си светлини така омайна.
Аромат на мъка носи се по нея
и да продължа напред не смея.
Но теб ще опитам да намеря там,
каквото и да се наложи аз да дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Георгиева Всички права запазени
