Jan 27, 2009, 7:59 PM

Улица с аромат на мъка

  Poetry » Other
1.6K 0 1
 

Боли, когато мълчиш...

Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.

Как от въпроси да се отърва?

Как гласовете в главата си да спра?

Отново вървя по улица безкрайна,

с безбройните си светлини така омайна.

Аромат на мъка носи се по нея

и да продължа напред не смея.

Но теб ще опитам да намеря там,

каквото и да се наложи аз да дам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва, защото много се доближава до мен. По- скоро до отношенията ми с любимия човек. 6 от мен.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...