Боли, когато мълчиш...
Боли, когато с тайни отново ме мъчиш.
Как от въпроси да се отърва?
Как гласовете в главата си да спра?
Отново вървя по улица безкрайна,
с безбройните си светлини така омайна.
Аромат на мъка носи се по нея
и да продължа напред не смея.
Но теб ще опитам да намеря там,
каквото и да се наложи аз да дам!
© Габриела Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
