улицата
Гореща си. И моя.
И моя си. И чужда.
Изливаш в стъпките ми писъци,
изгаряш вените ми, дъхава.
Разголени под плискащото слънце,
безброй присъди спят в очите ти,
в очите ти, по-тежки от бесило,
погребах искрената си половина.
Където и да съм, ти пак си същата
и пак е жар във пурпурно нощта ти,
такава те живях - последно изкушение,
такава ще те чакам в следващото "утре".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
