Гореща си. И моя.
И моя си. И чужда.
Изливаш в стъпките ми писъци,
изгаряш вените ми, дъхава.
Разголени под плискащото слънце,
безброй присъди спят в очите ти,
в очите ти, по-тежки от бесило,
погребах искрената си половина.
Където и да съм, ти пак си същата
и пак е жар във пурпурно нощта ти,
такава те живях - последно изкушение,
такава ще те чакам в следващото "утре".
© Ася All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
