21 авг. 2006 г., 17:06

Улицата на живота

1.2K 0 6


Улицата на живота


Всеки минава по нея...
Това е тясното, безлично продължение
на лъскавия булевард.
Неравният, прашен асфалт,
очуканият тротоар и премигващата лампа
са придобивките на тази улица.
две-три стари витрини
и няколко отдавна изоставени,
а може би забравени къщи -
това е тя - улицата на Живота.
По нея вървят всички,
но техните очила им пречат да се срещнат
и тя е все пуста...
Единственият и обитател е
продавачът на чадъри, присендал в самия  край на улицата,
подредил грижливо своя букет разноцветни чадъри,
избеляващи с всеки изминал ден
Неговата стока обаче не е за продан...
Той всъщност я подарява, но никой никога не се спира,
за да попита и да получи своя пъстър чадър...


И така, улицата на Живота стои все така празна,
озвучена единствено от забързаните стъпки на поредния
заблуден минувач и тихата въздишка на
продaвача на чадъри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фаволина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-хубавото е!
  • Браво Ванил!
    Между другото и мен ме върна в Париж Представих си тези пустеещи улички по които никой не минава, заслепени от красотата на Champs-Elisee. Браво за стихчето Хареса ми макар и да нямаше особена рима! 6 от мен!
  • И на мен много ми хареса! Страхотно си я нарисувала тази улица на живота. Поздравления! И продължавай да пишеш.
  • Благодаря ви!
  • За римата-знам,това е едно от малкото ми стихове без рима,но исках да сложа акцент на друго място...
    Светльо,аз обожавам френския език и всичко свързано с франция,така че мнението ми те зарадва наистина безкрайно!Благодаря ти!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...