21 авг. 2006 г., 17:06

Улицата на живота

1.2K 0 6


Улицата на живота


Всеки минава по нея...
Това е тясното, безлично продължение
на лъскавия булевард.
Неравният, прашен асфалт,
очуканият тротоар и премигващата лампа
са придобивките на тази улица.
две-три стари витрини
и няколко отдавна изоставени,
а може би забравени къщи -
това е тя - улицата на Живота.
По нея вървят всички,
но техните очила им пречат да се срещнат
и тя е все пуста...
Единственият и обитател е
продавачът на чадъри, присендал в самия  край на улицата,
подредил грижливо своя букет разноцветни чадъри,
избеляващи с всеки изминал ден
Неговата стока обаче не е за продан...
Той всъщност я подарява, но никой никога не се спира,
за да попита и да получи своя пъстър чадър...


И така, улицата на Живота стои все така празна,
озвучена единствено от забързаните стъпки на поредния
заблуден минувач и тихата въздишка на
продaвача на чадъри...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фаволина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-хубавото е!
  • Браво Ванил!
    Между другото и мен ме върна в Париж Представих си тези пустеещи улички по които никой не минава, заслепени от красотата на Champs-Elisee. Браво за стихчето Хареса ми макар и да нямаше особена рима! 6 от мен!
  • И на мен много ми хареса! Страхотно си я нарисувала тази улица на живота. Поздравления! И продължавай да пишеш.
  • Благодаря ви!
  • За римата-знам,това е едно от малкото ми стихове без рима,но исках да сложа акцент на друго място...
    Светльо,аз обожавам френския език и всичко свързано с франция,така че мнението ми те зарадва наистина безкрайно!Благодаря ти!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...