21.08.2006 г., 17:06 ч.

Улицата на живота 

  Поезия
833 0 6


Улицата на живота


Всеки минава по нея...
Това е тясното, безлично продължение
на лъскавия булевард.
Неравният, прашен асфалт,
очуканият тротоар и премигващата лампа
са придобивките на тази улица.
две-три стари витрини
и няколко отдавна изоставени,
а може би забравени къщи -
това е тя - улицата на Живота.
По нея вървят всички,
но техните очила им пречат да се срещнат
и тя е все пуста...
Единственият и обитател е
продавачът на чадъри, присендал в самия  край на улицата,
подредил грижливо своя букет разноцветни чадъри,
избеляващи с всеки изминал ден
Неговата стока обаче не е за продан...
Той всъщност я подарява, но никой никога не се спира,
за да попита и да получи своя пъстър чадър...


И така, улицата на Живота стои все така празна,
озвучена единствено от забързаните стъпки на поредния
заблуден минувач и тихата въздишка на
продaвача на чадъри...

© Фаволина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-хубавото е!
  • Браво Ванил!
    Между другото и мен ме върна в Париж Представих си тези пустеещи улички по които никой не минава, заслепени от красотата на Champs-Elisee. Браво за стихчето Хареса ми макар и да нямаше особена рима! 6 от мен!
  • И на мен много ми хареса! Страхотно си я нарисувала тази улица на живота. Поздравления! И продължавай да пишеш.
  • Благодаря ви!
  • За римата-знам,това е едно от малкото ми стихове без рима,но исках да сложа акцент на друго място...
    Светльо,аз обожавам френския език и всичко свързано с франция,така че мнението ми те зарадва наистина безкрайно!Благодаря ти!
  • Аз лично не забелязах никаква рима, но това не е важно.Хубаво е...малко е тъжно ,но е хубаво!
Предложения
: ??:??