24 июл. 2012 г., 13:10

Уличница

663 0 2

Уличница

 

 

"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.

"Мразя те, ти, малка уличница зла!

Не вярваш в любовта,

но раздаваш тялото си без капка срам!

Голота!

Мразя те! Не искам да те виждам!"

 

Останала сама, тя сви се в ъгъла

и мълчаливо пророни мъничка сълза.

Защо всички мъже бяха еднакви?

Обичат тялото, но не и душата ти.

Как да повярваш в любовта?!

 

Омразата му я съсипа -

в пепел нощният вятър я разсипа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...