24 jul 2012, 13:10

Уличница

  Poesía
664 0 2

Уличница

 

 

"Мразя те!" - ехтеше гласът му в тишината.

"Мразя те, ти, малка уличница зла!

Не вярваш в любовта,

но раздаваш тялото си без капка срам!

Голота!

Мразя те! Не искам да те виждам!"

 

Останала сама, тя сви се в ъгъла

и мълчаливо пророни мъничка сълза.

Защо всички мъже бяха еднакви?

Обичат тялото, но не и душата ти.

Как да повярваш в любовта?!

 

Омразата му я съсипа -

в пепел нощният вятър я разсипа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...