13 мая 2009 г., 09:41

Умения 

  Поэзия » Другая
590 0 13

Умения

Кова пирони в чуждите желания,
тъй както кучето вършее нивата,
а после - търся си теслата с покаяния...
Напред! По правата - убихме кривата!

Ех, моят  свят не става за заслон -

ни нов, ни редна употреба - земя,

нозе, възглавница, подслон -

и страхове, и радост за вечеря.


А покривът? Понякога тече

и капе срещу вечните стихии.

Желая ли? Стоя и гледам  как пече,

над вас, над мен, над чудесии...

 

И вие в тишината пулс-закон:

кажи, върви, бори... Кои сме пак?

Поставя праг един сезон -

вършеем се, кипим, но... под капак...

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??