May 13, 2009, 9:41 AM

Умения 

  Poetry » Other
607 0 13
Умения
Кова пирони в чуждите желания,
тъй както кучето вършее нивата,
а после - търся си теслата с покаяния...
Напред! По правата - убихме кривата!
Ех, моят свят не става за заслон -
ни нов, ни редна употреба - земя,
нозе, възглавница, подслон -
и страхове, и радост за вечеря.
А покривът? Понякога тече
и капе срещу вечните стихии.
Желая ли? Стоя и гледам как пече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??