Умения
Умения
Кова пирони в чуждите желания,
тъй както кучето вършее нивата,
а после - търся си теслата с покаяния...
Напред! По правата - убихме кривата!
Ех, моят свят не става за заслон -
ни нов, ни редна употреба - земя,
нозе, възглавница, подслон -
и страхове, и радост за вечеря.
А покривът? Понякога тече
и капе срещу вечните стихии.
Желая ли? Стоя и гледам как пече,
над вас, над мен, над чудесии...
И вие в тишината пулс-закон:
кажи, върви, бори... Кои сме пак?
Поставя праг един сезон -
вършеем се, кипим, но... под капак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
