Умира да живее...

Поэзия

2K 1 23

Черквата – студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама -

умира да живее на небето!

Стърчим като разпънати мишени -

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни. Хористите припяват отвисоко - омайно страшен шепот на лавини! В жестокия амвон дъхът на Господ излиза като дим от сто комина. Така красиво са я подредили сред гербери. И бели орхидеи! Немилостива е и тази милост: Смъртта очаква да я надживеем. 2012*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ена (Елена Гоцева)

Да, Поезия отвсякъде...
При теб винаги е неземно, Божествено...
Чудя се как намират сили да коментират...
!!!

2019-03-18T10:12:26+02:00
doubt (Ирина)

Невероятно !!! Връщаш ме към същите картини но в друг род, боли за малко...после става странно някак си спокойно... И пишеш и рисуваш, толкова е истинско, че за момент замръзвам и времето не е човешко.

2013-05-02T01:06:54+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

в сърцето си ми...
!*******

2012-10-19T14:50:03+03:00
бармах (Леонид Стоянов)

Тъжно!!!

2012-10-11T00:06:16+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прегръщам те*!!!

2012-10-07T12:29:10+03:00