Sep 20, 2012, 10:16 AM

Умира да живее... 

  Poetry
1552 1 23

Черквата – студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама -

умира да живее на небето!

 

Стърчим като разпънати мишени -

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни.
 
Хористите припяват отвисоко -
омайно страшен шепот на лавини!
В жестокия амвон дъхът на Господ
излиза като дим от сто комина.
 
Така красиво са я подредили
сред гербери. И бели орхидеи!
Немилостива е и тази милост:
Смъртта очаква да я надживеем.
 
2012*

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??