Sep 20, 2012, 10:16 AM

Умира да живее...

  Poetry
2K 1 23

Черквата – студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама -

умира да живее на небето!

 

Стърчим като разпънати мишени -

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни.   Хористите припяват отвисоко - омайно страшен шепот на лавини! В жестокия амвон дъхът на Господ излиза като дим от сто комина.   Така красиво са я подредили сред гербери. И бели орхидеи! Немилостива е и тази милост: Смъртта очаква да я надживеем.   2012*

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Поезия отвсякъде...
    При теб винаги е неземно, Божествено...
    Чудя се как намират сили да коментират...
    !!!
  • Невероятно !!! Връщаш ме към същите картини но в друг род, боли за малко...после става странно някак си спокойно... И пишеш и рисуваш, толкова е истинско, че за момент замръзвам и времето не е човешко.
  • в сърцето си ми...
    !*******
  • Тъжно!!!
  • Прегръщам те*!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...