Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!
Стърчим като разпънати мишени -
немеем кой след нея ще си тръгне.
Настръхнали са сините ни вени,
препълнени с червена кръв на смъртни.
Хористите припяват отвисоко -
омайно страшен шепот на лавини!
В жестокия амвон дъхът на Господ
излиза като дим от сто комина. ...