20.09.2012 г., 10:16 ч.

Умира да живее... 

  Поезия
1679 1 23

Черквата – студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама -

умира да живее на небето!

 

Стърчим като разпънати мишени -

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни.
 
Хористите припяват отвисоко -
омайно страшен шепот на лавини!
В жестокия амвон дъхът на Господ
излиза като дим от сто комина.
 
Така красиво са я подредили
сред гербери. И бели орхидеи!
Немилостива е и тази милост:
Смъртта очаква да я надживеем.
 
2012*

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??