Умира да живее...
Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!
Стърчим като разпънати мишени -
немеем кой след нея ще си тръгне.
Настръхнали са сините ни вени,
препълнени с червена кръв на смъртни. Хористите припяват отвисоко - омайно страшен шепот на лавини! В жестокия амвон дъхът на Господ излиза като дим от сто комина. Така красиво са я подредили сред гербери. И бели орхидеи! Немилостива е и тази милост: Смъртта очаква да я надживеем. 2012*¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados