20 sept 2012, 10:16

Умира да живее...

  Poesía
2K 1 23

Черквата – студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама -

умира да живее на небето!

 

Стърчим като разпънати мишени -

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни.   Хористите припяват отвисоко - омайно страшен шепот на лавини! В жестокия амвон дъхът на Господ излиза като дим от сто комина.   Така красиво са я подредили сред гербери. И бели орхидеи! Немилостива е и тази милост: Смъртта очаква да я надживеем.   2012*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Поезия отвсякъде...
    При теб винаги е неземно, Божествено...
    Чудя се как намират сили да коментират...
    !!!
  • Невероятно !!! Връщаш ме към същите картини но в друг род, боли за малко...после става странно някак си спокойно... И пишеш и рисуваш, толкова е истинско, че за момент замръзвам и времето не е човешко.
  • в сърцето си ми...
    !*******
  • Тъжно!!!
  • Прегръщам те*!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...