20 sept 2012, 10:16

Умира да живее...

  Poesía
2K 1 23

Черквата – студена като замък.

Отвън се щура януарски шемет.

Като дете безоблачна е мама -

умира да живее на небето!

 

Стърчим като разпънати мишени -

немеем кой след нея ще си тръгне.

Настръхнали са сините ни вени,

препълнени с червена кръв на смъртни.   Хористите припяват отвисоко - омайно страшен шепот на лавини! В жестокия амвон дъхът на Господ излиза като дим от сто комина.   Така красиво са я подредили сред гербери. И бели орхидеи! Немилостива е и тази милост: Смъртта очаква да я надживеем.   2012*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Поезия отвсякъде...
    При теб винаги е неземно, Божествено...
    Чудя се как намират сили да коментират...
    !!!
  • Невероятно !!! Връщаш ме към същите картини но в друг род, боли за малко...после става странно някак си спокойно... И пишеш и рисуваш, толкова е истинско, че за момент замръзвам и времето не е човешко.
  • в сърцето си ми...
    !*******
  • Тъжно!!!
  • Прегръщам те*!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...