21 сент. 2010 г., 13:59

Умирам

877 2 6

Съдбата вече не е моя.

Спрях със нея да се боря.

Ела, изведи ме от тая тревога,

защото сърцето ми спира.

Няма вече за какво да се моля.

Няма вече за какво да копнея.

Вече няма какво да желая

и от утре спирам да живея.

Студът ме обгръща бавно, неусетно.

Страхът се приближава и ме сграбчва.

Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.

Умирам със усмивка на уста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Има още много неразгадани истини
    има още много слънца след умиращи залези
    има още безкрайни чувствителностти
    има още хиляди ненабрани цветя.....

    Вълшебнице, страхотно е!
  • ооооооооо това са наистина много тежки думи,много красиви,много истински,но тежки...! Това усещане ми е твърде познато и е толкова трудно да се справиш сам...!Поздравления!
  • Поздравления страхотно е !
  • "...стиснала сърцето си в ръка."
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...