21 сент. 2010 г., 13:59

Умирам

878 2 6

Съдбата вече не е моя.

Спрях със нея да се боря.

Ела, изведи ме от тая тревога,

защото сърцето ми спира.

Няма вече за какво да се моля.

Няма вече за какво да копнея.

Вече няма какво да желая

и от утре спирам да живея.

Студът ме обгръща бавно, неусетно.

Страхът се приближава и ме сграбчва.

Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.

Умирам със усмивка на уста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Има още много неразгадани истини
    има още много слънца след умиращи залези
    има още безкрайни чувствителностти
    има още хиляди ненабрани цветя.....

    Вълшебнице, страхотно е!
  • ооооооооо това са наистина много тежки думи,много красиви,много истински,но тежки...! Това усещане ми е твърде познато и е толкова трудно да се справиш сам...!Поздравления!
  • Поздравления страхотно е !
  • "...стиснала сърцето си в ръка."
    Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...