21 сент. 2010 г., 13:59

Умирам

880 2 6

Съдбата вече не е моя.

Спрях със нея да се боря.

Ела, изведи ме от тая тревога,

защото сърцето ми спира.

Няма вече за какво да се моля.

Няма вече за какво да копнея.

Вече няма какво да желая

и от утре спирам да живея.

Студът ме обгръща бавно, неусетно.

Страхът се приближава и ме сграбчва.

Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.

Умирам със усмивка на уста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Има още много неразгадани истини
    има още много слънца след умиращи залези
    има още безкрайни чувствителностти
    има още хиляди ненабрани цветя.....

    Вълшебнице, страхотно е!
  • ооооооооо това са наистина много тежки думи,много красиви,много истински,но тежки...! Това усещане ми е твърде познато и е толкова трудно да се справиш сам...!Поздравления!
  • Поздравления страхотно е !
  • "...стиснала сърцето си в ръка."
    Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...