Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля.
Няма вече за какво да копнея.
Вече няма какво да желая
и от утре спирам да живея.
Студът ме обгръща бавно, неусетно.
Страхът се приближава и ме сграбчва.
Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.
Умирам със усмивка на уста.
© Яна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
