AnaMarina (Яна)
308 412
21 sept 2010, 13:59

Умирам 

  Poesía » Otra
678 2 6

Съдбата вече не е моя.

Спрях със нея да се боря.

Ела, изведи ме от тая тревога,

защото сърцето ми спира.

Няма вече за какво да се моля.

Няма вече за какво да копнея.

Вече няма какво да желая

и от утре спирам да живея.

Студът ме обгръща бавно, неусетно.

Страхът се приближава и ме сграбчва.

Аз умирам, стиснала сърцето си в ръка.

Умирам със усмивка на уста.

© Яна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е!
  • Има още много неразгадани истини
    има още много слънца след умиращи залези
    има още безкрайни чувствителностти
    има още хиляди ненабрани цветя.....

    Вълшебнице, страхотно е!
  • ооооооооо това са наистина много тежки думи,много красиви,много истински,но тежки...! Това усещане ми е твърде познато и е толкова трудно да се справиш сам...!Поздравления!
  • Поздравления страхотно е !
  • "...стиснала сърцето си в ръка."
    Поздрав!
  • Аз умирам,стиснала сърцето си в ръка.
    Умирам със усмивка на уста.
    Уникално е!Поздравления!
Propuestas
: ??:??