10 нояб. 2013 г., 12:39

Умирам, защото те изгубих

616 0 0

Загърнати злокобно от мрака, 

неясно очертаваме се в сумрака.
Без да знаем кои сме ние,
сякаш изпаднали в безсъзнание,
разминаваме се по дълги коридори,
криейки душите си като актьори.

 

Но къде си ти, любими?
Силуетите едва са доловими,
как аз, проклетата, да те намеря,
как толкова високи стени за изкатеря?
Търся те, с надеждата, че и ти ме търсиш,
защото само ти светлина сред мрака носиш.

 

Две сродни души, сред мъглата изгубени,
от мислите си коварни погубени,
лутаме се, жадни да се видим,
но нима димът не те направи невидим?
Къде ли не търсих, в болка и отчаяние,
съзнавайки грешката си да те пусна, умирах в разкаяние...

 

Няма те, аз издъхвам,
докосва ме Смъртта, а аз настръхвам,
последната ми мисъл е призрачният спомен за теб,
толкова пленяващ, толкова свиреп,
ти беше нежен, нежен като лунен лъч,
а сега си изгубен, а аз се давя в жлъч...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Титания Морган Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...