Загърнати злокобно от мрака,
неясно очертаваме се в сумрака.
Без да знаем кои сме ние,
сякаш изпаднали в безсъзнание,
разминаваме се по дълги коридори,
криейки душите си като актьори.
Но къде си ти, любими?
Силуетите едва са доловими,
как аз, проклетата, да те намеря,
как толкова високи стени за изкатеря?
Търся те, с надеждата, че и ти ме търсиш,
защото само ти светлина сред мрака носиш. ...