умираща душа

27 февр. 2008 г., 11:28

Поэзия » Любовная

519 0 3

Сама съм пак,

навън е мрак,

по тялото ми вали студеният сняг,

а аз лежа на морския бряг.

Сама с мечтите,

от любовта изчезнаха следите,

по лицето стичат се сълзите

от спомена ми за лъжите.

За мен последен ден това е,

но никой тва не го и хае,

за съдбата ми никой не знае

и душата ми не спира да ридае.

Животът ми без цел и посока

се свършва в раната дълбока,

в кръв е всичко, но не ми пука,

след малко няма да ме има тука.

Остра болка ме удари,

ти дойде и ме завари

как лежа безпомощна и бледа

и той не спираше да ме гледа.

Но вече всичко свърши, аз бях мъртва.

На смъртта аз станах жертва

и ти легна и целуна ми сърцето,

а аз те гледах някъде от небитието.

fraulia (Васка Мадарова)

2008-02-27T14:29:23+02:00

Бъди оптимист!Ще си по-щастлива!Поздрави
lips_of_angels (Ем)

2008-02-27T11:33:05+02:00

Интересно...поздрав!
изречена (Мая Попова)

2008-02-27T11:28:52+02:00

"но никой тва не го и хае"
думата "хае" я чувам за първи път...