me4tae6tata (Габриела Михаилова)
1 0
Feb 27, 2008, 11:28 AM

умираща душа 

  Poetry » Love
509 0 3

Сама съм пак,

навън е мрак,

по тялото ми вали студеният сняг,

а аз лежа на морския бряг.

 

Сама с мечтите,

от любовта изчезнаха следите,

по лицето стичат се сълзите

от спомена ми за лъжите.

 

За мен последен ден това е,

но никой тва не го и хае,

за съдбата ми никой не знае

и душата ми не спира да ридае.

 

Животът ми без цел и посока

се свършва в раната дълбока,

в кръв е всичко, но не ми пука,

след малко няма да ме има тука.

 

Остра болка ме удари,

ти дойде и ме завари

как лежа безпомощна и бледа

и той не спираше да ме гледа.

 

Но вече всичко свърши, аз бях мъртва.

На смъртта аз станах жертва

и ти легна и целуна ми сърцето,

а аз те гледах някъде от небитието.

 

 

                                                     

© Габриела Михаилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??