умираща душа

Feb 27, 2008, 11:28 AM

Poetry » Love

537 0 3

Сама съм пак,
навън е мрак,
по тялото ми вали студеният сняг,
а аз лежа на морския бряг.
Сама с мечтите,
от любовта изчезнаха следите,
по лицето стичат се сълзите
от спомена ми за лъжите.
За мен последен ден това е,
но никой тва не го и хае,
за съдбата ми никой не знае
и душата ми не спира да ридае. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

умираща душа

Искате да прочетете повече?

Random works