28 июл. 2020 г., 08:53

Умните хора

1.7K 3 17

Умните хора са тъжни,

умните хора мълчат.

Сякаш неволно са длъжни,

да изтърпят този свят.

 

Умните рядко се смеят,

умните ходят в дъжда.

Те не танцуват, не пеят,

нямат щастлива звезда.

 

Умните хора не чакат,

те не познават късмет.

Тяхната гара е влака,

спят между огън и лед.

 

Умните хора се вглеждат –

те, хоризонта редят.

Могат от облачна прежда,

себе си да изтъкат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мненията ви, Ирина, Стойчо, Дени! Поздрави!
  • Дани, стихът ти е хубав Има хубав ритъм и добре си изразил мнението си в стихотворна форма.
    Аз лично не споделям , че умните хора са тъжни. Тъгата е емоция, която изпитват и много глупаци. Като цяло не мисля, че емоцията определя интелекта. Това е като с наполовина пълната (или празна) чаша. Истината е че водата е на средата на чашата-само усещането е различно.
    Това беше само мнение по темата, а не критика към теб и стиха
    Поздрави.
  • И това също, Стойчо.
    За мен балансът е в овладяността и пак равновесието, което споменах. Емоционално, физическо, въобще на всички нива. И мисля, че точно според интелекта на някои им се получава по-добре.
    Хубава е тази тема. Нищо ново под слънцето, но винаги нещо различно
  • Много рядко срещано е човек да каже:"Аз съм глупак!"
    Човек е умен според интелекта си.
    "И най-умният е малко прост."
    Баланс е неговото его.
  • Не, не съм гледала статистистиките. За мъдростта, безспорно, дори няма да се спирам на нея. Реалист, по моему и оптимист по воля, да. Здравата основа може и да не е направила всички щастливи, но никому не е навредила. Селската хитрост също отпада, въобще не съм от твърдите й привърженици. Остава това, което е казал Кант, но тъгата като състояние на духа....Това е непосилна цена. А ако наистина въображението е на нужното ниво, мисля си, че умният човек би могъл да е един много хармоничен образ, наред с тъгата, ранимостта, прошката, радостта от малките неща и благодарността, която навярно изпитва, че животът е такъв, какъвто е. Просто този трагизъм ми дойде в повече, а и не е в унисон с равновесието към което Вселената се стреми.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...