Jul 28, 2020, 8:53 AM

Умните хора

  Poetry
1.7K 3 17

Умните хора са тъжни,

умните хора мълчат.

Сякаш неволно са длъжни,

да изтърпят този свят.

 

Умните рядко се смеят,

умните ходят в дъжда.

Те не танцуват, не пеят,

нямат щастлива звезда.

 

Умните хора не чакат,

те не познават късмет.

Тяхната гара е влака,

спят между огън и лед.

 

Умните хора се вглеждат –

те, хоризонта редят.

Могат от облачна прежда,

себе си да изтъкат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мненията ви, Ирина, Стойчо, Дени! Поздрави!
  • Дани, стихът ти е хубав Има хубав ритъм и добре си изразил мнението си в стихотворна форма.
    Аз лично не споделям , че умните хора са тъжни. Тъгата е емоция, която изпитват и много глупаци. Като цяло не мисля, че емоцията определя интелекта. Това е като с наполовина пълната (или празна) чаша. Истината е че водата е на средата на чашата-само усещането е различно.
    Това беше само мнение по темата, а не критика към теб и стиха
    Поздрави.
  • И това също, Стойчо.
    За мен балансът е в овладяността и пак равновесието, което споменах. Емоционално, физическо, въобще на всички нива. И мисля, че точно според интелекта на някои им се получава по-добре.
    Хубава е тази тема. Нищо ново под слънцето, но винаги нещо различно
  • Много рядко срещано е човек да каже:"Аз съм глупак!"
    Човек е умен според интелекта си.
    "И най-умният е малко прост."
    Баланс е неговото его.
  • Не, не съм гледала статистистиките. За мъдростта, безспорно, дори няма да се спирам на нея. Реалист, по моему и оптимист по воля, да. Здравата основа може и да не е направила всички щастливи, но никому не е навредила. Селската хитрост също отпада, въобще не съм от твърдите й привърженици. Остава това, което е казал Кант, но тъгата като състояние на духа....Това е непосилна цена. А ако наистина въображението е на нужното ниво, мисля си, че умният човек би могъл да е един много хармоничен образ, наред с тъгата, ранимостта, прошката, радостта от малките неща и благодарността, която навярно изпитва, че животът е такъв, какъвто е. Просто този трагизъм ми дойде в повече, а и не е в унисон с равновесието към което Вселената се стреми.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...