8 февр. 2019 г., 00:59

Умно село - 4

712 3 6

Живея в Умно село

с приятели добри.

С тях смело и умело

си пием до зори!

 

С тях всеки пет години

избираме си кмет -

Да черпи после с вино

за всяка кофа смет.

 

Така - навън е чисто -

без никакъв боклук...

А мегданът, е мънисто

и от север, и от юг...

 

Но тук някак, не навреме 

един младеж богат,

подаде заявление -

за кметски кандидат.

 

Събра ни стари, млади...

и мозъчно сакати...

И в кръчмата на Влади

започна да ни клати.

 

Той взе да ни занася

със приказки без край...

Как бързо ще дофтаса

във селото ни Рай!

 

Как лично ще ни купи

камиони за боклук -

Моделът ще разчупи

с отпадъците тук.

 

Контейнери - огромни

за смет ще раздаде...

А помиярите бездомни,

в приют ще прибере...

 

Изслушахме го умно...

с безизразни лица,

но не бяхме малоумни,

нито пък... деца!

 

За миг се съгласихме

с безупречния план...

Така номера отбихме

и пак с младежки плам

 

за кмет избрахме Димо -

най-умният съсед!

Че той, разменя вино

за пликове със смет!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Юри

Йовев

Февруари

2019 г

Комментарии

Комментарии

  • Гавраиле, благодаря ти! Поздрави!
  • Лек стих с умен подтекст.
  • Да, Иржи! Умен е кмета! Ако имахме и сега такива управници да разменят вино за смет, щяхме да сме чиста и щастлива страна! Благодаря ти!
  • Ама умен кмет....Знае как да си подържа селото!Също като в приказката "Сливи за смет",а той по-съвременно и мъжки е разрешил въпроса!
  • In Vino Veritas, Eлка! Благодаря ти! Поздрави и Наздраве!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...