Живея в Умно село
с приятели добри.
С тях смело и умело
си пием до зори!
С тях всеки пет години
избираме си кмет -
Да черпи после с вино
за всяка кофа смет.
Така - навън е чисто -
без никакъв боклук...
А мегданът, е мънисто
и от север, и от юг...
Но тук някак, не навреме
един младеж богат,
подаде заявление -
за кметски кандидат.
Събра ни стари, млади...
и мозъчно сакати...
И в кръчмата на Влади
започна да ни клати.
Той взе да ни занася
със приказки без край...
Как бързо ще дофтаса
във селото ни Рай!
Как лично ще ни купи
камиони за боклук -
Моделът ще разчупи
с отпадъците тук.
Контейнери - огромни
за смет ще раздаде...
А помиярите бездомни,
в приют ще прибере...
Изслушахме го умно...
с безизразни лица,
но не бяхме малоумни,
нито пък... деца!
За миг се съгласихме
с безупречния план...
Така номера отбихме
и пак с младежки плам
за кмет избрахме Димо -
най-умният съсед!
Че той, разменя вино
за пликове със смет!
© Yuri Yovev Всички права запазени