Ставаш с мъка в 7, обречен.
Ходиш на работа, сякаш бавно.
Ден обикновен, дори вечен,
за да се върнеш пак там, безславно.
Поне имаш късмет, обичаш.
И имаш свобода да си щастлив.
Но ако си щастлив, от какво тичаш?
И ако си свободен, защо си ревнив?
За да станеш в 7, уж като нов
и да те няма цял ден, вечен.
Да се върнеш пак там, в твоя ров
и да си повтаряш - не съм обречен. ...