Jan 10, 2009, 7:57 PM

Умопомрачение

  Poetry » Other
511 0 0

Ставаш с мъка в 7, обречен.

Ходиш на работа, сякаш бавно.

Ден обикновен, дори вечен,

за да се върнеш пак там, безславно.

 

Поне имаш късмет, обичаш.

И имаш свобода да си щастлив.

Но ако си щастлив, от какво тичаш?

И ако си свободен, защо си ревнив?

 

За да станеш в 7, уж като нов

и да те няма цял ден, вечен.

Да се върнеш пак там, в твоя ров

и да си повтаряш - не съм обречен.

 

Поне си сигурен, имаш желязна риза

и си спокоен, защото умееш.

Но ако си сигурен, защо пак си в криза?

И ако си спокоен, защо не посмееш?

 

Защо мислиш, че няма алтернатива?

Че не избираш сам своите хора?

Че ако посмееш, всичко се срива?

И че не можеш без чужда опора?

 

Отдавна няма вече граници, знаеш.

И само това не стига, за съжаление,

но не е причина да гниеш, да траеш

и да не излезеш от това умопомрачение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...