18 мар. 2010 г., 21:05

Умора

807 0 22

   

Уморих се…

Уж беше път, а орбита лъжлива,

и криволичи все край сенки сиви…

 

Уморих се…

Пак поглед със сърдечност фалшива

в чашата ми безлюбовие налива…

 

Уморих се…

Всяка нова надежда за чудо

е надежда заникъде, стъпкана грубо…

 

Уморих се…

Приятел за мен бил проронил сълза,

не беше солена, а чиста вода…

 

Уморих се…

Отдавна трънлив е пътят на мечтите,

а нови пътеки няма открити…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Много силно! Поздрав!
  • Благодаря!
  • А пътеки има! Просто трябва да ги потърсиш! Поздрави!
  • Спомних си - за един преподавател в гимназията, по музика, бивш военен, който казваше, че човек и да се умори, може да се върне крачка назад, после си поема дъх, кръгом и пак напред!
    А стихът ми хареса!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...