18.03.2010 г., 21:05

Умора

805 0 22

   

Уморих се…

Уж беше път, а орбита лъжлива,

и криволичи все край сенки сиви…

 

Уморих се…

Пак поглед със сърдечност фалшива

в чашата ми безлюбовие налива…

 

Уморих се…

Всяка нова надежда за чудо

е надежда заникъде, стъпкана грубо…

 

Уморих се…

Приятел за мен бил проронил сълза,

не беше солена, а чиста вода…

 

Уморих се…

Отдавна трънлив е пътят на мечтите,

а нови пътеки няма открити…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Много силно! Поздрав!
  • Благодаря!
  • А пътеки има! Просто трябва да ги потърсиш! Поздрави!
  • Спомних си - за един преподавател в гимназията, по музика, бивш военен, който казваше, че човек и да се умори, може да се върне крачка назад, после си поема дъх, кръгом и пак напред!
    А стихът ми хареса!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....