Уморих се…
Уж беше път, а орбита лъжлива,
и криволичи все край сенки сиви…
Уморих се…
Пак поглед със сърдечност фалшива
в чашата ми безлюбовие налива…
Уморих се…
Всяка нова надежда за чудо
е надежда заникъде, стъпкана грубо…
Уморих се…
Приятел за мен бил проронил сълза,
не беше солена, а чиста вода…
Уморих се…
Отдавна трънлив е пътят на мечтите,
а нови пътеки няма открити…
© Мария Todos los derechos reservados