Умората - тя...
Умората – тя...
Уморих се да бъда отричана,
неразбрана, сама, необичана...
Умори се и ти да си същия –
моят свят, моят бог – вездесъщия...
Тръгваш бавно, останал последния –
най-красив, най-любим, ненагледния...
Аз оставам онази страхотната,
симпатичната, тъжно-самотната.
И битува в деня ми умората,
липсва вярата, рухва опората.
Моят свят, мойто нощно будуване
е фалшиво животосънуване...
Любовта ми – онази красивата,
наивната и горделивата,
тя е минало, спомен, видение,
тя е грешка и грехопадение.
Не живея разбрана сред хората,
с мен говори едничка умората –
за живота ми – сън несънуван
и за края – желан и бленуван.
Уморих се да съм необичана,
неразбрана, сама и отричана.
Умори се и тръгна, остави ме,
но умората – тя не забрави ме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Милорадова Все права защищены
