Jul 22, 2006, 11:55 AM  

Умората - тя...

  Poetry
1.7K 0 6
Умората – тя...

 

Уморих се да бъда отричана,

неразбрана, сама, необичана...

Умори се и ти да си същия –

моят свят, моят бог – вездесъщия...


Тръгваш бавно, останал последния –

най-красив, най-любим, ненагледния...

Аз оставам онази страхотната,

симпатичната, тъжно-самотната.


И битува в деня ми умората,

липсва вярата, рухва опората.

Моят свят, мойто нощно будуване

е фалшиво животосънуване...


Любовта ми – онази красивата,

наивната и горделивата,

тя е минало, спомен, видение,

тя е грешка и грехопадение.


Не живея разбрана сред хората,

с мен говори едничка умората –

за живота ми – сън несънуван

и за края – желан и бленуван.


Уморих се да съм необичана,

неразбрана, сама и отричана.

Умори се и тръгна, остави ме,

но умората – тя не забрави ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...