Умората - тя...
Уморих се да бъда отричана,
неразбрана, сама, необичана...
Умори се и ти да си същият -
моят свят, моят бог - вездесъщият...
Тръгваш бавно, останал последният -
най-красив, най-любим, ненагледният...
Аз оставам онази страхотната -
симпатичната, тъжно-самотната.
И битува в деня ми умората,
липсва вярата, рухва опората.
Моят свят, мойто нощно будуване
е фалшиво животосънуване...
Любовта ми - онази, красивата,
наивната и горделивата,
тя е минало, спомен, видение,
тя е грешка и грехопадение.
Не живея разбрана сред хората,
с мен говори едничка умората -
за живота ми - сън несънуван
и за края желан и бленуван.
Уморих се да съм необичана,
неразбрана, сама и отричана.
Умори се и тръгна, остави ме,
но умората - тя не забрави ме.
© Ива Милорадова All rights reserved.