Милора (Ива Милорадова)
52 20
22.07.2006 г., 11:55 ч.

Умората - тя... 

  Поезия
1356 0 6

Умората - тя...

Уморих се да бъда отричана,

неразбрана, сама, необичана...

Умори се и ти да си същият -

моят свят, моят бог - вездесъщият...


Тръгваш бавно, останал последният -

най-красив, най-любим, ненагледният...

Аз оставам онази страхотната -

симпатичната, тъжно-самотната.


И битува в деня ми умората,

липсва вярата, рухва опората.

Моят свят, мойто нощно будуване

е фалшиво животосънуване...


Любовта ми - онази, красивата,

наивната и горделивата,

тя е минало, спомен, видение,

тя е грешка и грехопадение.


Не живея разбрана сред хората,

с мен говори едничка умората -

за живота ми - сън несънуван

и за края желан и бленуван.


Уморих се да съм необичана,

неразбрана, сама и отричана.

Умори се и тръгна, остави ме,

но умората - тя не забрави ме.

 

© Ива Милорадова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??