УМОРЕНА  ЛЮБОВ

Не искам любов аз такава, през зъби,

нито ласки фалшиви в нощта,

отровни са даже най-красивите гъби.

Уморих се да  лъжа,че не мисля за това.

Изгаря ме, боли ме твоята лъжа,

искам да ти вярвам както преди!

Не виждаш ти в мене вече мъжа,

смешен и скучен съм в твоите очи.

Досажда ти моята нежност

и чувствата ми искрени към теб!

Безразлична си, даже небрежна,

дразни те всичко дребно наглед.

Така ли напред ще живеем,

всеки със свойта любов!?

По навик да се любим, да се смеем,

очаквайки компромиса си нов.