21 февр. 2009 г., 22:01

Уморена след дъжда...

1.1K 0 2
***
Ще ми липсваш нощем,
когато есенен вятър ще ме буди.
Ще си причина да плача,
когато за миг ще потъвам в очите ти.
Ще вдишвам сладостта,
която след теб горчиво ще остава.
Ще пазя, притихнала, спомен,
когато студени лъжи ще ме парят.

Ще свикна да ми липсваш,
когато падне последната сълза.
Ще полетя лека и смирена,
когато отново ми спреш дъха.
Ще плача до забрава там,
където черешови устни се сливаха.
Ще запаля последните минути,
които остават на времето.

Ще те сънувам рано сутрин,
когато лъчите ме галят.
Ще те помня вечно там,
където тихо звезда пада.
Ще те задържа в сърцето,
което днес, победено, умира.
Ще те нося като пареща рана,
която виновно оковава.

Ще те обичам все така -
уморена след дъжда...

♥♥♥

Липсваш ми...                                 09.02.09г.


http://www.vbox7.com/play:02312871






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...