21.02.2009 г., 22:01

Уморена след дъжда...

1.1K 0 2
***
Ще ми липсваш нощем,
когато есенен вятър ще ме буди.
Ще си причина да плача,
когато за миг ще потъвам в очите ти.
Ще вдишвам сладостта,
която след теб горчиво ще остава.
Ще пазя, притихнала, спомен,
когато студени лъжи ще ме парят.

Ще свикна да ми липсваш,
когато падне последната сълза.
Ще полетя лека и смирена,
когато отново ми спреш дъха.
Ще плача до забрава там,
където черешови устни се сливаха.
Ще запаля последните минути,
които остават на времето.

Ще те сънувам рано сутрин,
когато лъчите ме галят.
Ще те помня вечно там,
където тихо звезда пада.
Ще те задържа в сърцето,
което днес, победено, умира.
Ще те нося като пареща рана,
която виновно оковава.

Ще те обичам все така -
уморена след дъжда...

♥♥♥

Липсваш ми...                                 09.02.09г.


http://www.vbox7.com/play:02312871






Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....