11 июн. 2008 г., 01:31

Уморени надежди

1.2K 0 15
 

Уморени са надеждите

от съмнения и истини.

Отмалели са от полети

и нямат сили за мечти.

Разкъсани от болка,

те кацат на брега.

И в спомен тихо ще се скрият

до следващата пурпурна зора. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолет Гаджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Уморяват се, но кръговратът е такъв, че винаги изгрява зората...
  • Много нежно , романтично!Не спирай да мечтаеш !Поздрави от мен !
  • Зората е красива и това е прекрасно.Поздравления.
  • Чудесен стих!!!Поздрав,Виолет!
  • Много ми хареса, Виолет!
    На финала имам чувството, че нещо си объркала при публикуването -
    "до следващата утринна зора." Визирам "утринна" и "зора"...
    Оправи го. Стихът ти е чудесен!
    Поздрави!
    Благодаря ти!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...