Jun 11, 2008, 1:31 AM

Уморени надежди

  Poetry
1.2K 0 15
 

Уморени са надеждите

от съмнения и истини.

Отмалели са от полети

и нямат сили за мечти.

Разкъсани от болка,

те кацат на брега.

И в спомен тихо ще се скрият

до следващата пурпурна зора. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолет Гаджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уморяват се, но кръговратът е такъв, че винаги изгрява зората...
  • Много нежно , романтично!Не спирай да мечтаеш !Поздрави от мен !
  • Зората е красива и това е прекрасно.Поздравления.
  • Чудесен стих!!!Поздрав,Виолет!
  • Много ми хареса, Виолет!
    На финала имам чувството, че нещо си объркала при публикуването -
    "до следващата утринна зора." Визирам "утринна" и "зора"...
    Оправи го. Стихът ти е чудесен!
    Поздрави!
    Благодаря ти!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...