Задъханото късно лято
обу вечерните пантофи,
с шепа пясък - старо злато,
поръси топлите си строфи.
Две облачета звън дочули,
за теб потърсих на небето,
донесох ги да помниш юли,
усмихнатия плаж, морето.
Вълшебното ни нежносиньо
закътах в малка раковѝна
и спомен с дъх на старо вино,
там нейде, в морската градина. ...