Уморено лято
Задъханото късно лято
обу вечерните пантофи,
с шепа пясък - старо злато,
поръси топлите си строфи.
Две облачета звън дочули,
за теб потърсих на небето,
донесох ги да помниш юли,
усмихнатия плаж, морето.
Вълшебното ни нежносиньо
закътах в малка раковѝна
и спомен с дъх на старо вино,
там нейде, в морската градина.
От изгрева събрах лъчите,
от залеза-червеното му злато
и с тях закичих ти косите,
да носиш първото ни лято.
Задъханото лято седна,
наметна стария халат,
назад дори и не погледна
ядосано на есенния хлад.
© Хари Спасов All rights reserved.
