25.08.2017 г., 11:15 ч.  

Уморено лято 

  Поезия » Друга
409 5 9

                Задъханото късно лято

                обу вечерните пантофи,

                с шепа пясък - старо злато,

                поръси топлите си строфи.

 

                Две облачета звън дочули,

                за теб потърсих на небето,

                донесох ги да помниш юли,

                усмихнатия плаж, морето.

 

                Вълшебното ни нежносиньо

                закътах в малка раковѝна

                и спомен с дъх на старо вино,

                там нейде, в морската градина.

 

                От изгрева събрах лъчите,

                от залеза-червеното му злато

                и с тях закичих ти косите,

                да носиш първото ни лято.

 

                Задъханото лято седна,

                наметна стария халат,

                назад дори и не погледна

                ядосано на есенния хлад.

    

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??