14 окт. 2007 г., 14:31

Уморих се... 

  Поэзия
598 0 5
                                   Уморих се...
Пред света коленичила
да търся утеха и да крия сълзи,
незачерквани мисли да драскам,
да рисувам небе и звезди...
                                   Уморих се...
Захвърлена на сметта
да тълкувам поличби,
да изкупвам вини,
да се храня с мизерия,
                      с пошлост,
и да пия воня и лъжи...
                                   Уморих се...
От скорпиони отровена,
да си мисля, че има цветя,
които ухаят на щастие,
а всъщност раждат фалш,
                                     самота...
и погълнали в своята бляскавост
непорочност, неподвластност, но свян,
да горят и умират величествено,
разпилявайки страстност и плам...
                                   Уморих се...
От кални подмедки, изтъркана
и пропита от прах и тъга,
да чертая прогнили надежди,
да живея живот и в смъртта...
                                   Уморих се...
Но няма спасение нийде...
      няма изход,
               няма брод,
                        няма надежда,
                                 няма избор,
                                          няма живот!

© Емилиана Върбанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??