Oct 14, 2007, 2:31 PM

Уморих се...

  Poetry
746 0 5
                                   Уморих се...
Пред света коленичила
да търся утеха и да крия сълзи,
незачерквани мисли да драскам,
да рисувам небе и звезди...
                                   Уморих се...
Захвърлена на сметта
да тълкувам поличби,
да изкупвам вини,
да се храня с мизерия,
                      с пошлост,
и да пия воня и лъжи...
                                   Уморих се...
От скорпиони отровена,
да си мисля, че има цветя,
които ухаят на щастие,
а всъщност раждат фалш,
                                     самота...
и погълнали в своята бляскавост
непорочност, неподвластност, но свян,
да горят и умират величествено,
разпилявайки страстност и плам...
                                   Уморих се...
От кални подмедки, изтъркана
и пропита от прах и тъга,
да чертая прогнили надежди,
да живея живот и в смъртта...
                                   Уморих се...
Но няма спасение нийде...
      няма изход,
               няма брод,
                        няма надежда,
                                 няма избор,
                                          няма живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилиана Върбанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...