14.10.2007 г., 14:31

Уморих се...

Поезия

743 0 5

                                   Уморих се...
Пред света коленичила
да търся утеха и да крия сълзи,
незачерквани мисли да драскам,
да рисувам небе и звезди...
                                   Уморих се...
Захвърлена на сметта
да тълкувам поличби,
да изкупвам вини,
да се храня с мизерия,
                      с пошлост,
и да пия воня и лъжи...
                                   Уморих се...
От скорпиони отровена,
да си мисля, че има цветя,
които ухаят на щастие,
а всъщност раждат фалш,
                                     самота...
и погълнали в своята бляскавост
непорочност, неподвластност, но свян,
да горят и умират величествено,
разпилявайки страстност и плам...
                                   Уморих се...
От кални подмедки, изтъркана
и пропита от прах и тъга,
да чертая прогнили надежди,
да живея живот и в смъртта...
                                   Уморих се...
Но няма спасение нийде...
      няма изход,
               няма брод,
                        няма надежда,
                                 няма избор,
                                          няма живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Всички се чувстваме уморени понякога от ударите на живота, но всички го обичаме този живот все пак, нали! Хубав стих.

2007-10-14T15:09:56+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Хей,момиче!Животът е голямо благо!Не унивай!

2007-10-14T14:44:47+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

От всичко има изход, стига да пожелаем,
ще го намерим някъде около нас, с обич.

2007-10-14T14:39:25+03:00
Nella_gold (Нели )

Почини си малко и продължавай да живееш!

2007-10-14T14:35:28+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Поздрави!

2007-10-14T14:33:58+03:00