5 июн. 2007 г., 00:08

Уморих се

909 0 0
Аз бягах и бягях, и бягах надалече,
Ала уморих се да бягам вече.

Аз плаках и плаках и плаках на воля,
Ала да плача вече не мога.

Аз мислех и мислех, и мислех отново,
Ала още не съм готова.

Аз исках и исках, и исках любов,
За да стане живота ми нов.

Аз молех и молех, и молех за обич,
Ала такава не получих.

Аз се борих и борих, и борих с болката,
Ала паднах, ранена от нея.

Аз мразех и мразех и мразех лъжата,
Ала попаднах в нея самата.

Аз мечтах и мечтах, и мечтах за принца,
Ала той не съществува.

Аз стрдах и страдах, и страдах горчиво
Отново и отново, и отново.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...